13 август 2000 г. Стадион „Уембли“. Едно 10-годишно момче гледа финала за Къмюнити Шийлд между Манчестър Юнайтед и Челси заедно с баща си и чичо си. Неговият любим отбор – „червените дяволи“, губят с 0:2, но това не го спира да мечтае един ден той да е на терена с екипа на Юнайтед. И да вкарва голове не къде да е, а на „Олд Трафорд“ пред „Стретфорд Енд“ – частта от трибуните с най-верните привърженици на тима.
19 септември 2019 г. Манчестър Юнайтед приема Астана в мач от груповата фаза на Лига Европа. Момчето също е там. Но то вече е на 17. И не е в публиката, а в стартовата единадесеторка. И не само започва мача, но и вкарва единственото попадение в мача. Срещу „Стретфорд Енд“.
Снимката е свалена от Фейсбук страницата на Мейнсън Грийнууд.
На 12 март 2020, макар и пред празни трибуни, Мейсън Грийнууд вкара невероятен гол в Лига Европа и вече има 12 попадения за първия отбор на Манчестър Юнайтед.
„Всичко се случи много бързо, ако трябва да бъда честен. Забелязаха ме, когато бях на 6 или 7. От Юнайтед ме гледаха в един мач, в които отборът ми губеше с 0:2 преди да вляза аз. После вкарах 10 гола. Просто всеки път, щом хванех топката тичах към вратата и стрелях. Преминах през всички формации на „червените дяволи“, докато стигна до първия отбор. Борих се и работих здраво, за да стигна до тук. Но не съм дори близо до това, което искам да бъда и което искам да постигна, затова трябва да продължавам да работя здраво.“, споделя Мейсън.
По ирония на съдбата, когато Грийнууд попада в школата на Манчестър Юнайтед, негов треньор през първия му сезон е именно Оле Гунар Солскяер – сегашният му мениджър в представителния отбор. 18-годишният нападател е играл за „червените дяволи“ до 7 години, до 14, до 15, до 16 и до 23.
„Винаги бях с по-големите. Тук, в Юнайтед има нещо като мантра: „Ако си достатъчно добър, си достатъчно голям“. Тя ти напомня, че трябва да се трудиш здраво, и когато си готов, ще получиш своя шанс, независимо дали си навършил определени години или не.“
В сградата на академията на Манчестър Юнайтед от стените на дългите коридори те гледат Дейвид Бекъм, Ники Бът, Фил Невил, Дани Уелбек, Райън Гигс, Пол Погба, Маркъс Рашфорд и много други известни футболисти и легенди на клуба, които са продукт на школата на „червените дяволи“.
„В момента, в който отвориш вратата и видиш всички тези футболисти, си казваш „Уау, искам един ден и аз да бъда на тази стена!“. Това виждат всички деца и юноши на клуба. Това виждат и резервите, когато минават по този коридор. Много е вдъхновяващо!“
Усилията, които трябва да положиш, за да бъдеш увековечен на тези стени обаче не са никак малки. Мейсън признава, че още като дете в школата на Юнайтед, е тренирал извънредно почти всеки ден.
„Идвахме още след училище и тренирахме по час, час и половина преди регулярните тренировки. Маркировката по стените на закритите игрища показва какво правихме и на какво се учихме тук. В школата след всяко занимание тренирахме и преки свободни удари. Аз имам няколко гола от статични положения за академията. Ако имам възможност да бия фаул и за представителния отбор, 100% бих се възползвал и бих застанал зад топката.“
Мейсън Грийнууд привлече вниманието към себе си не само с головия си нюх, но и с факта, че играе еднакво добре и с двата крака – изключителна рядкост за нападател. За никого в отбора не е изненада, че Мейсън Грийнууд е единствения футболист на тима, който има слаб крак, оценен с 5 звезди във FIFA 20. Ако исозбщо може да се каже, че той има слаб крак. Един от неговите съотборници в Юнайтед – Люк Шоу, признава, че на първата тренировка на Грийнууд с мъжете, всички били в шок. „Мейсън е абсурд! Чудехме се какво по дяволите прави това момче. Не можахме да разберем цяла тренировка кой му е силният крак. Един път бие пряк свободен с левия, после центрира от корнер с десния. Имам чувството, че бие с който крак му е кеф на момента“. Всъщност, Мейсън има своите предпочитания.
„Като че ли предпочитам да стрелям с левия. Но ако топката ми дойде на десния крак, играя с десния. Иначе за дузпите си има причина. Веднъж в академията играхме със Сити. Дадоха ни дузпа. Дотогава биех все с левия. Пак бих с ляв, но изпуснах. Толкова много ме заболя, че реших повече с левия крак да не бия дузпи. Бях на 13 или 14 години. От тогава бия дузпи с десния.“
Макар да е отличник в завършващия удар и с двата крака, Мейсън Грийнууд е наясно, че качествата на един класен нападател далеч не се изчерпват с това.
„Оле много ми помага да се развивам. Той самият е бил изключителен нападател и знае за какво говори. Иска да вкарваме повече елементарни голове. Освен върху всичко останало, винаги работя и върху това щом тупне топката около мен, да се завъртя и да стрелям веднага без да се мотая. Елементът от играта ми, върху който най-много имам да работя към момента, е играта с глава. В школата имах няколко гола с глава, но за първия отбор все още нямам. Ако подобря това, ще мога да добавя още няколко гола за Юнайтед.”
Това ли са амбициите на детето-чудо Мейсън Грийнууд?
„Направо не е реално да бъдеш част от първия отбор, и да си в съблекалнята с всички тези страхотни футболисти. Да излизаш от тунела на „Олд Трафорд“ е невероятно. Искам да вкарам колкото се може повече голове за отбора и да оставя отпечатък в Манчестър Юнайтед.”
И докато някои играчи ще се радват на принудителната почивка заради извънредната ситуация в Европа с коронавируса и отложените мачове, Мейсън Грийнууд продължи да впечатлява с уменията си и да ги развива. Било то и пред празни трибуни или на тренировъчното игрище.
*Цитатите в статията са от интервюта на Мейсън Грийнууд за клубната телевизия MUTV и клубното списание United Review на Манчестър Юнайтед.
Блогът на Стелето 